петък, юни 18, 2004

Елате да изпием по една бира във виртуалната ми къща!

Всъщност някой от приятелите ми не знаят какво е blog и ще се опитам да го разясня така както аз го разбирам. Това че го ползвам не значи че го разбирам напълно (аналогично случаи са електричесвтото или компютъра например - ползваме ги, но не ги разбираме 100%). Просто ми харесва като средсво да си за писвам собствените мисли САМО НА ЕДНО МЯСТО (а не както имам навика да пиша на 100 малки листчета пръснати на 47 различни места, или 74 файла на 3 PC-та) и да дам възможност тия мисли да бъдат четени и коментирани. Най-близката аналогия е като че ли с личен дневник - само дето личния дневник е строго за лично ползване и всяко надзъртане на чуждо око може да се третира като лична обида, а блога е публичен (поне за четене). Хубавото на блога е че е в интернет, щото ако ми е на PC-то нали се сещате какво става - ами много просто, аз имам 3 PC-та на които работя, значи трябва да имам 3 копия навсичко и трябва на всичкото отгоре постоянно да ги синхронизирам тия 3 копия. А като е в интернет, мога да го ползвам и от 3-те PC-та, трябва ми само връзка с интернет.
Другото хубаво нещо е че АЗ САМ мога да контролирам кой може да пише коментари в МОЯ блог върху моите писания. Засега съм го оставил публичен т.е. всеки може да коментира, но ако се появят много обидни или просто съвсем безмислени и праснословни писания, ще огранича хората които могат да коментират до някаква разумна бройка. Иначе ако някой иска да кометира мои писания, той винаги може да го направи в негов блог, емейл или каквото и да е средство - аз нито искам нито мога да му попреча. Но въпроса е че като му отрежа възможноста да пише в МОЯ блог, така подържам "чистота" на писанията тук. А аз много мразя хулиганския тип препирни, караници и обсъждания пълни с обиди, характерни за повечето публични форуми.
С други думи това е нещо като мойта къща, поне засега вратата е отворена и всеки може да влезе за да пием по една бира (водка, портокалов сок или който каквото пие) и да си поговорим сладко по наболели теми. Но ако в къщата вземат да се мъкнат всякакви квартални пияници, трошат, цапат и ... само бръщолевят колко им е зле като са трезвени, тогава врата ще се заключва ( а може даже и портиер да има ;-) ) и достъпа няма да е свободен.
И така коментарите са добре дошли!! Пишете но не прекалявайте!
Нещо повече - направете си и вие такива виртуални "къщи" за да мога да и аз да идвам да пия "по една бира"!

Имам си вече и блог на български.

Сетих се че имам много приятели на които не им се пише или чете на английски, затова реших да си направя и блог който да си водя само на български. Освен това тук искам да пиша повече лични неща отколкото професионални. Всички колеги програмисти владеят английски, така че за тези който се интересуват от професионалните ми "нахвърляни" мисли могат да погледнат този линк. А тук ще си водя записки по теми като семейство и отглеждане на децата, свободно време, книги, музика, спорт .... изобщо всички неща който не касаят професионалните ми занимания. Все пак не мисля че живеем само за да работим. А тая професия (програмист) изисква много жертви и компромиси спрямо личния живот и аз всячески се старая да ги избягвам или свeждам до минимум. Много е трудно обаче ... и май жена ми е на друго мнение по въпроса 8-).
Но всъщност коя ли професия не изсиква такива жертви? Особенно ако я работим с желание и хъс ... а ако просто ходим на работа за "утрепем" още един ден подобни компромиси май нямата значение. Аз поне си харесвам професията (затова си я работя с желание, независимо от конкретната фирма в която работя) и не мога да рабера подобна настройка (да "утрепем" още един ден), но по белия свят хора има всякакви ....
Ето пак се оплеснах да приказвам за професията, а не за личните неща - ха, че професията и работата не са ли лични?. Ха сега де?