Виц за програмисти който не е далеч от истината
Май се надцених с тия блогове, напоследък нямам никакво време за тях. Та в този контекст, ето и един виц който май е доста близко до реалноста (за съжаление).
Софтуерна фирма:
Всички работят яко от 7:30 до 20:30 - 21:00. Един ден един от програмистите идва в 10:00, прави си кафе работи до 15:30 - 16:00 и си тръгва. Следващте дни това се повтаря, колегите му се изнервят, гледат го на криво, шефа побяснява и една сутрин събира целия офис и когато програмиста пристига към 10:00 му тегли едно конско:"Как може така да не се спазва работното време, проектите не вървт, нищо не е както трябва, следва наказание, последно предупреждение и т.н."
Притеснен програмиста проговяря:- Ама шефе ... Нали съм в отпуска!
Мислех си защо тая професия с която уж всички скрито се гордеем така ни "изсмуква". Нямаш много свободно време, постоянно трябва да "висиш" в офиса до късно или да оправяш нещо в съботите и неделите, та даже да работиш през отпуската. Да не говорим че може да обмисляш нещо свързано с работата дори докато си в автобуса или в колата на път за работа, под душа, на разходка с приятели и т.н. - знаете за какво говоря. Четеш до 2 през ноща или експериментираш с нови библиотеки, езици, технологии.
Защо й се посвещавам толкова много? Защо жертвам от ценното време заделено за любимите ми хора или любимото ми хоби, спорт и т.н.? Да не казвам също, че много често се мразя за това, обаче продължавам да го правя. Защо? Всъщност това което е изключение за други професии (работата извън нормалното работно време), при нас е норма, възприема се за нормално и никой не роптае? Защо?
Ако някой знае отговори нека да сподели.
Софтуерна фирма:
Всички работят яко от 7:30 до 20:30 - 21:00. Един ден един от програмистите идва в 10:00, прави си кафе работи до 15:30 - 16:00 и си тръгва. Следващте дни това се повтаря, колегите му се изнервят, гледат го на криво, шефа побяснява и една сутрин събира целия офис и когато програмиста пристига към 10:00 му тегли едно конско:"Как може така да не се спазва работното време, проектите не вървт, нищо не е както трябва, следва наказание, последно предупреждение и т.н."
Притеснен програмиста проговяря:- Ама шефе ... Нали съм в отпуска!
Мислех си защо тая професия с която уж всички скрито се гордеем така ни "изсмуква". Нямаш много свободно време, постоянно трябва да "висиш" в офиса до късно или да оправяш нещо в съботите и неделите, та даже да работиш през отпуската. Да не говорим че може да обмисляш нещо свързано с работата дори докато си в автобуса или в колата на път за работа, под душа, на разходка с приятели и т.н. - знаете за какво говоря. Четеш до 2 през ноща или експериментираш с нови библиотеки, езици, технологии.
Защо й се посвещавам толкова много? Защо жертвам от ценното време заделено за любимите ми хора или любимото ми хоби, спорт и т.н.? Да не казвам също, че много често се мразя за това, обаче продължавам да го правя. Защо? Всъщност това което е изключение за други професии (работата извън нормалното работно време), при нас е норма, възприема се за нормално и никой не роптае? Защо?
Ако някой знае отговори нека да сподели.
4 Comments:
Защо й се посвещавам толкова много? Защо жертвам от ценното време заделено за любимите ми хора или любимото ми хоби, спорт и т.н.?Защото си обичаш работата? Поне аз съм така. На един от agile листовете видях човек, който си написа приоритетите в живота:
1. Личното духовно израстване
2. Семейството и приятелите
3. Професионалното развитие
Дотогава не се бях замислял за моите приоритети. Е замислих се. Мисля, че мога грубо да дефинирам и моите приоритети по същия начин. Все пак и аз продължавам понякога да забравям, че работата си е само работа и компютрите са си просто някакви машини.
Нова мисъл: може би вярвам, че компютрите са начин да подобрим живота. Личният и този на роднините и приятелите. Може ли това да е причината да започна да се занимавам с човешки ориентирани езици за програмиране? Постоянно мисля за автоматизиране на процеси и променянето им чрез автоматизация. Почти фикс идея ми е станало.
Привет и от мен, Дамян.
Боро, не само твоята професия изсмуква. Какво да се прави - капитализъм, за да си търсен, трябва постоянно да се развиваш. Или, да имаш собственост, която да е производителна. А най-добре и двете.
Иначе, самата етимология на думата професия е такава, че е full-time. Думата е употребена от М.Лутер,като разширява значението и да включва и някакъв занаят, умение, търговия и пр. неща, к/о служат на другите хора, но имат материален израз (дотогава се е считало, че професия е призвание от Бога за духовно служение, к/о няма връзка с материалното благосъстояние).
Тъй, че, лошо нема. Ама наистина трябва да ни остава време да се радваме на другите области от живота.
Е, като ти писне да се занимаваш професионално с програмиране и машини, ела да отворим един готин малък бизнес в една южна страна, за к/о все повече се замислям - целогодишно ще караме сърф, ловим риба и ще се занимаваме с възпитанието на децата си (е тук аз още има да наваксвам, ама като му дойде времето; то и ти скоро няма да се откажеш от компютрите:-)).
Джамбо, това отдавна си го мисля и аз, обаче много добре знам че в близко бъдеще е непостижимо. Най-малкото на нас ни е писнало да се местим, а и все още имам амбиции по отношение на проф. развитие. Така че работа ме/ни чака ....
Привет и от мен !
Казвам се Тихомир, приятелите ми ме наричат Тишо, и се радвам че познавам Борко лично.
Исках да споделя моето мнение по горепосоченият въпрос - "Защо работата ни изсмуква?". Според мен отговора е прост - до каквато степен разрешиш да се възползват от теб - до такава степен ще се чустваш "изсмукан" след това. Припомнете си казармата - най-изморените бяха тези, които не се скатаваха, и бяха на първия ред когато се разпределяше работата за деня. Но пък от друга страна погледнато, най-важното е че работим това, което ни харесва и което ни се отдава... имаше една приказка навремето - "Който за каквото се е абонирал" или пък "Който каквото надроби, това ще сърба".
Та, радвам се че драснах няколко реда в блога на мой приятел :)
Публикуване на коментар
<< Home